Фотографии на Хелга Парис ще бъдат показани в изложба в Софийската градска художествена галерия (СГХГ). Експозицията, курирана от Инка Шубе, съдържа около 130 черно-бели фотографии, кратки обяснителни текстове и филмов портрет от Хелке Миселвиц.
Васил Найденов ще има концерт на 9 ноември в София, в залата на ул. „Пиротска“ 5, съобщават организаторите.
На живо ще звучат емблематични песни като „Сбогом, моя любов“, „Всичко ми е наред“, „Синева“, „По първи петли” и много други.
Преди и след началото на концерта, музикалната селекция ще бъде в ръцете на DJ Marti G.
Васил Найденов започва кариерата си през 1969 г. с Румен Бояджиев, Данчо Караджов и Георги Мишев в групата „Златни струни“. Звездата му изгрява през 1979 г., когато печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“. Песента от филма „Адаптация“ по музика и аранжимент на Митко Щерев е обявена за „Мелодия на годината“. От този момент популярността му ра
Стивън Ачикор представя новия си албум Next Level, съобщават от екипа на българско-нигерийския певец. По думите им албумът е вдъхновен от съвременните афро-ритми на Нигерия.
Артистът разказва, Next Level е роден в жегата на Лагос, Нигерия, където е прекарал известно време заедно с продуцента на албума – Vibezkilla, и с текстописеца – Philsong, връщайки се към музикалните си корени. „Исках да създам песни, които пренасят слушателите директно в сърцето на Нигерия, да усетят енергията на тази земя", казва Ачикор.
Заедно с албума, излиза и видеоклип – към песента Feelings.
Стивън Ачикор е музикант, творящ в България, с корени от Нигерия. Първите стъпки на българската сцена прави през 2015 г. в Х Factor, където стига до финалите. Неговата музика е вдъхновена от култураjd
Стотици китаристи свириха песента „Клетва“ от филма „Вчера“ в чест на Кирил Маричков, който си отиде в петък вечерта. Инициативата бе част от Sofia Guitar Fest в парка пред НДК.
„Всичко се случи много спонтанно, тъй като господин Маричков беше потвърдил, че ще е участник във фестивала. Преди това ние бяхме поискали от него официално разрешение да изпълним „Клетва“, и имахме неговата благословия“, каза организаторът на фестивала Ния Младенова.
„Чудехме се дали да изпълним песента, но решихме, че това е най-добрият начин тя да премине към вечността и да почетем паметта на този велик музикант. Надяваме се, че е докоснало хората. Разбира се, че ние искаме да отдаваме заслужена почит на всички велики музиканти и приживе, така че тази лини
Изложбата „Естетика на злото“, отворена за посетители до 12 януари във виенския музей „Албертина модерн“, представя ранния творчески етап на гениалния творец Алфред Кубин, oбхващащ годините 1899 – 1904. Показани са 100 работи от колекцията на музея, състояща се от около 1800 рисунки, които визуализират неговия мрачен свят, завладян от злото, страшното и ужасяващото.
Представени са ранните творби на Кубин, в които преобладават песимизмът, страхът и не на последно място - женомразството на художника. Изложбата е организирана по теми и започва в първата зала с „Посветени на смъртта от раждането“ и „Фатална жена“. Особено натрапчива тук е картината „Яйцето“, която изобразява скелет на бременна жена с огромен корем. До нея е разположен отворен гроб, зад който стои мрачен жътвар. Това е една от многото
С концерт на група „Молец“ приключи мирното шествие срещу трафика на хора с цел трудова и сексуална експлоатация в София. Организатори на международната инициатива „Поход за свобода“, която се провежда у нас от 2014 г., са „Кампания А21“. Поводът е Европейският ден за борба с трафика на хора – 18 октомври. На сцената пред Народния театър „Иван Вазов“ участие взеха още Ернесто Венесуела, Крисия Тодорова и Детска вокална група „Бонбон“.
„Походът за свобода“ е едно много мощно оръжие, което ни обединява с ясното послание, че трафикът на хора, което е съвременното робство, не трябва да бъде толерирано, каза Моника Николова, изпълнителен директор на „Кампания А21“. „Изпълнена съм с надежда, че виждам толкова много млади хора, които дават гласност на този проблем. Свободата е основно
Тя ще бъде представена в периода 19 септември – 24 ноември, съобщават организаторите.
Кураторът Инка Шубе ще присъства лично на откриването, а на 20 септември ще направи и тур в изложбата, отбелязват от екипа.
„Творчеството на Хелга Парис (1938-2024) играе важна роля в германската фотография. Със своите отделни изображения и серии тя разгръща своеобразна живописна палитра на източногерманското ежедневие от края на 60-те до 90-те години на ХХ век. В нейните фотографии всичко изглежда живо, диша, усеща се: не само хората и животните, но и къщите, улиците, пейзажите и вещите“, разказват организаторите на събитието.
По думите им Хелга Парис има дарбата да разкрива уязвимостта и ранимостта, като в същото време ги обгръща с нежност. Погледът на самоуката фотографка се оформя под въздействието на живописта на Макс Бекман и Френсис Бейкън, следвоенното италианско и френско кино, театъра и литературата – независимо дали фотографира някогашния работнически квартал Пренцлауер Берг в Източен Берлин или индустриалния град Хале, или пътува из България, Грузия, Румъния, Полша и Италия.
„Фактът, че като дете е преживяла Втората световна война и е израснала с надеждите на следвоенните и възстановителните години, може би допринася за особената поетичност на нейния визуален свят“, казват още от екипа.
Общо 57 филма се състезаваха в деветото издание на фестивала за мобилно кино „Кино в длан”.
Награждаването на победителите в първия в България фестивал за филми, заснети с мобилни телефони, ще се състои на 30 ноември в зала „Сава Доброплодни“ на Народно читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен, съобщиха днес от културната институция.
Оттам отбелязват, че голямата награда на фестивала по традиция ще бъде връчена от кмета на община Шумен проф. Христо Христов.
Предвидени са награди за най-добър игрален филм, документален и анимационен филм, както и за най-добър филм на значима социална тема. Ще бъдат отличени и филми от новите категории на фестивала – най-добър филм за деца, най-добър филм на тема, свързана с приключения, спорт или екстремни преживявания. В деветото издание на фестивала „Кино в длан" за
Организаторите на турнето догодина на британската група "Оейзис", чието събиране предизвика огромно вълнение, ще анулират билетите, закупени от неофициални сайтове за препродажба, предаде АФП.
Мярката може да засегне хиляди фенове.
Братята Лиъм и Ноел Галахър обявиха в края на август, че ще съберат отново легендарната си група за турне, петнадесет години след шокиращата им раздяла.
На 31 август феновете се стекоха масово да купуват билети за концертите, но търсенето се превърна в хаос, с безкрайни списъци с чакащи и неизправности в официалните сайтове, особено в гиганта в продажбата на билети Ticketmaster.
Феновете бяха предупредени, че билети, закупени от неофициални сайтове за препродажба, могат да бъдат анулирани. Според организаторите 4 процента от билетите, или хиляди билети, са попаднали в тези сайтове.
"Агенциите за продажба
Недоверието е чумата на днешния ден – недоверието между гражданина и властта, недоверието в семейството, недоверието между поколенията.
Това казва Боил Банов, който е режисьор на премиерния спектакъл „Чумата“ в Сатиричния театър.
Пиесата на Джордже Кокош разказва история за обикновения човек, който се сблъсква с администрацията перманентно. Действието се развива в Румъния, но би могло да е и в България, и в Сърбия идентично, това е и европейска история, и световна, допълва Банов: „Защото проблемът на малкия човек, който има своите цели и задачи, държавата и администрацията, която също имат своите цели и задачи – това е перманентен сблъсък, който важи за целия свят“.
В представлението има много нелепи ситуации, които са много смешни, по думите на режисьора.
&bdq
Гостуващата изложба на русенския музей „Пафтите – вселена от знаци“ предизвика интерес сред публиката в Търговище.
Експозицията, подредена в Славейкото училище – част от музейния комплекс в областния град, бе открита от директора на Регионалния исторически музей (РИМ) в Търговище Магдалена Жечева.
Автор на изложбата е Десислава Тихолова – уредник в отдел „Етнография“ на РИМ – Русе. Пред присъстващите тя говори за специфичната роля и значение на пафтите в българската народна традиция, както и за орнаментите, с които са били украсявани тези само женски бижута.
Магдалена Жечева каза, че изложбата среща публиката с особена красота и майсторство – дело на български занаятчии.
Пафтите са едно чуждо като модел наследство, наследено от Османската империя, но те съдържат представите на българските майстори за
Илона Драгоева и Ленка Немцова подреждат свои творби от стъкло в Чешкия център в София. Изложбата Od Labe ще бъде открита на 18 септември, съобщават домакините на събитието.
„Това, което свързва двете художнички, е Усти над Лабе, в чийто център се извисява емблематичният за града търговски център Od Labe. Проектът ще бъде представен от кураторката Ева Мразикова, която е директор на Галерията „Емил Филла“ в Усти над Лабе и ръководител проекти във Факултета по изкуство и дизайн на Университета "Ян Евангелиста Пуркине“, разказват организаторите.
По думите на екипа Усти над Лабе – градът, в който живеят и творят двете авторки Илона Драгоева и Ленка Немцова, с който свързват съдбите си и самите себе си. Усти над Лабе е малък град в северозападната част на Чехия, който има много специфичен характер, често възприеман с негат
Организаторите уточняват, че „Хелга Парис. Фотографии“ е изложба на IFA (Институт за външни отношения) и се представя в Софийската градска художествена галерия в партньорство с Гьоте-институт България.
/ВСР